Д-р Антония Първанова: Българското историческо наследство е фундаментът на европейската култура – www.359news.bg

Д-р Антония Първанова: Българското историческо наследство е фундаментът на европейската култура

Фокус: Д-р Първанова, днес е 11 май, ден на Светите братя Кирил и Методий. Ще запази ли България своята идентичност като страна-член на Европейския съюз?

Антония Първанова: Историческото и културно наследство на България, може би, са фундаментът на европейската култура. По-важно е обаче, че това се признава. Всичките ми колеги в Европарламента (ЕП) зачитат и кирилицата като принос в интелектуалното израстване на европейските страни, зачитат и българския принос в общото европейско наследство. Но ние тук трябва да сме тези, които да се замислим за ценностите ни, да се замислим какво е коствало на носителите на тези ценности, на създателите на тези ценности, на будителите в България, какво е коствало в много смутни времена да предават тези български светини, за да стигнат до нас и да може ние да се гордеем с тях. Сега са много смутни и объркани времена, но вай-важното е да научим децата си не просто да уважават, но и да предават българската култура напред, да я тачат и да я пазят.

Фокус: Накъде върви Европейският съюз според вас?

Антония Първанова: Европейският съюз минава през много труден период, в който трябва да осъзнае, че моментът на защита на бизнес-интереси е преминал. Сега идва моментът, в който Европейският съюз трябва да се развива в посока правата на гражданите и колкото повече са развиват политики в областта на здравеопазването, образованието, социалната политика, човешките правила, толкова по-устойчив ще бъде европейският модел, защото много лесно в период, в който хората не виждат Европейския парламент да отговаря на нуждите им, точно в такъв период процъфтяват националистически, ксенофобски, евроскептични течения, а те не са в интерес на държави като България и на българските хора. Те са в интерес на националния протекционизъм, на големите държави, които виждаме, че имат доста дискриминационно отношение, особено когато става въпрос за наши работници, за наши студенти и т.н. Затова ние, като български евродепутати, трябва да отстояваме на първо място като национален интерес правата на българските граждани, равнопоставеност с всички европейски граждани, във всяко едно отношение.

Фокус: Каква е вашата прогноза за развитието на Европейския съюз в следващите години?

Антония Първанова: Според мен европейският проект ще премине през катарзис и се надявам той да е за добро, защото европейската икономика към момента все повече губи конкурентоспособност, все повече губим лидерство в решаването на световни проблеми, защото Европейският съюз няма обща външна политика. Също така губим и потенциал в икономически план. Не сме фактор и в енергийната политика. Затова Европейският съюз има доста тежката задача, по-скоро европейските институции – аз вярвам във водещата роля на Европейския парламент за определяне на тези важни приоритети за надграждането и развитието на европейския модел, които да доведат до това Европейският съюз да запази ролята си на ключов фактор в световната икономика и в опазването на ценностите и мира не само на Европейския континент, но и в глобален мащаб.

Фокус: Каква е ролята на писмеността и духовността, за да съхраним своята национална идентичност в Европейския съюз?

Антония Първанова: Огромна. Аз съм човек, който е вярващ, и за мен патриотизмът е едно от най-ценните качества, и то патриотизъм, който обаче се основава не на претенции, а който се основава на историята ни, на това, което ние като ценности през вековете сме формирали. Трябва да имаме достатъчно голямо самочувствие да се избавим веднъж завинаги от паразитните комплекси от рода на „Какво ще кажат чужденците?” и „Да не се изложим пред чужденците”. Ние трябва да използваме в такива трудни времена негативния си опит при справяне с редица проблеми – и в икономиката, и в социалната сфера, и на базата на тези проблеми да предлагаме и надграждаме, и да ги използваме за развитие на европейски политики. Хубаво е да си припомним уроците на историята – как се е запазвала и религията ни, и културата ни, и писмеността ни. Това се е случвало само с будни хора, които са вярвали, че бъдещето ни преминава във всички случаи през опазване на идентичността ни. Аз съм един от хората, който е радетел на това ние не само да опазваме, но да разпространяваме по света нашите постижения в културен, исторически план, също и като писменост, като принос в националната ни и в европейската и световна литература. А ние имаме такива примери. За съжаление, понякога се натъжавам, особено когато журналистите правите такива проучвания, децата ни все по-рядко могат да назоват примери за българския принос в националната и световна литература – и не само литература, а и култура.

Фокус: Д-р Първанова, от началото на предизборната еврокампания проведохте поредица от срещи с хората в различни населени места. Кои са въпросите, които най-често ви поставят? И кои са проблемите, които най-често ги вълнуват?




Антония Първанова: Най-често поставят въпросите, свързани с работните места. Хората нямат доходи, нямат поминък, нямат сигурност и се тревожат от това, че младите се налага да търсят своето препитание навън, че тук не виждат своето бъдеще, че не се решават да имат деца и нацията ни застарява. Страхуват се от това, че няма на кого да предадат наследството на рода си в общи линии, защото виждат, че нацията изтича навън, като най-напредничави, най-интелигентни и най-предприемчиви хора. И затова си мисля, че национална кауза ни е необходима за запазване на нацията ни и за справяне с демографската криза, за справяне с икономическата криза и най-вече със социалната, бих казала.

Фокус: Предстои да направите дарение от книги. Разкажете нещо повече.

Антония Първанова: Аз от години дарявам книги на читалищни библиотеки и училищни библиотеки. Израснала съм в семейство, в което книгите се ценяха много, имахме в семейната ни библиотека над 3500 тома. И така е останало по традиция от моя баща и съм се постарала да продължа тази традиция. Той дари една голяма част от тази колекция на библиотеката в Добрич, на Добричкото читалище. Дарявам на читалища, на училища книги, защото виждам, че хората много се радват, и децата се радват, че има нови книги, до които да се докоснат. Това е най-добрата инвестиция за мен – да инициираш млади хора и в духовност, и в познания. Затова ще продължа да го правя и се надявам и съм сигурна, че има още много хора, които правят същото. Много тъжен е фактът, че над 50% от българите – прочетох преди няколко дни едно проучване – не са прочели през живота си нито една книга. Не знам дали това е вярно, но дано. Вярвам, че вървим към дигитален свят, но и дигиталната книга е книга, няма значение как я четем – дали на компютъра си, дали я държим в ръце, като класическа книга, която сме си купили, но във всички случаи, информираността ни, познанията ни за страната ни и за света ни отварят вратата към бъдещето, за нас и за нашите деца също. Трябва да научим децата си да бъдат информирани, защото неинформираността ни води към невежество, а информираността ни води към просперитет и благоденствие.

Днес ще бъде на читалището в село Милево. Вчера дарих на още три читалища и ще продължа по същия начин. А преди дарих и на всички училищни библиотеки в Кърджалийска област, които са 110. И продължавам. И много, много още има, в цялата страна, но днес специално – на Милево.

Гергана АНДРОВА

Оригинален текст:

http://www.focus-news.net/opinion/2014/05/11/28343/d-r-antoniya-parvanova-istoricheskoto-i-kulturno-nasledstvo-na-balgariya-sa-fundamentat-na-evropeyskata-kultura.html

http://www.ndsv.bg/




Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *