Отчет на Надежда Нейнски за дейността в Европейския парламент, мандат 2009 – 2014 г. – www.359news.bg

Отчет на Надежда Нейнски за дейността в Европейския парламент, мандат 2009 – 2014 г.

Надежда Нейнски, европейски депутат, Синята коалиция/Групата на ЕНП

Член на Комисията по бюджети

Зам член на Комисията по външни работи

  • В мое лице България имаше ясен и разпознаваем глас в Европейския съюз.
  • Бях най-активният, популярен и най-често присъстващ в медиите евродепутат от българската десницата според независимия медиен мониторинг, изработван периодично от Информационното бюро на ЕП в България и Фондация „Медийна демокрация“
  • Работих за българския национален интерес и съчетанието му с европейските каузи.
  • Посветих последователни усилия  в отстояване на демократичните ценности както в Европа, така и в България.

ДЕЙНОСТТА МИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Изхождайки от разбирането, че България е 90% зависима от руските енергийни доставки на газ, посветих голяма част от усилията си в ЕП върху Общата енергийна политика и политика за сигурност като гарант за защитата на българската енергийна независимост и възможност за диверсификация на енергийните източници.

  • Енергийната сигурност и ефективност на България

 

Участвах активно в отстояване на необходимостта от преразглеждане на бюджетната рамка на ЕС за периода 2007 – 2013 г. с цел осигуряване на допълнителни компенсации за АЕЦ „Козлодуй“Бях докладчик в сянка по становището на Бюджетна комисия.

Резултатът: На България бяха отпуснати 300 млн. евро от общия бюджет на Съюза за финансиране на извеждането от експлоатация на блоковете на АЕЦ Козлодуй за периода 2010-2013 г. До 2020 г. помощта на ЕС ще достигне 1,16 млрд. евро

Работих против налагането на високи квоти за възобновяеми енергийни източници и против държавата или ЕС да определят кой колко електричество да произвежда. Едновременно с това се обявих за подобряне енергийната ефективност.

Резултатът: ЕС ще работи за оптимизиране производството на електроенергия предвид нуждите на населението и бизнеса, като по този начин ще бъдат намалени цените.

 

Гласувах против изтеглянето на въглеродните квоти. За мен извънредното и еднократно намаляване на въглеродните квоти на европейския пазар бе неподходящо, защото намаляване на замърсяването е може би една от малкото цели на стратегия Европа 2020, по която ЕС се движи по план.

 

Резултатът: Защитих българския интерес в две посоки – необходимостта да се нормализира ценоопределянето на електроенергията, както и да се премахне монопола на пазара на електроенергия

 

  • Позицията ми за влизането на България в Шенген

Нееднократно в разговори с комисар Сесилия Малстром, интервюта и изказвания в Пленарна зала настоявах да не се прилагат двойни стандарти спрямо Българияи българските граждани, защото тези промени връщат ЕС назад във времето като ценностно развитие. В същото време обаче винаги съм била на мнение, че е отговорност на правителството, което е на власт, да предприеме необходимите реформи и да приложи препоръките на ЕС с цел връщане доверието към България.

 

  • Позицията ми за влизането на България в еврозоната

 

Активно се противопоставях на разделението в ЕС. Не може да има Европа на две скорости, просто защото Европа е една. Преди около двайсетина години не бяхме сигурни как да преодолеем разделението в Европа, а днес сме изправени пред същата дилема. Готовността на България да приеме еврото трябва да се оценява изключително и само по технически критерии. Еврото, което беше избрано за символ на обединението на ЕС, заплашва да се превърне в своеобразна нова Берлинска стена, която да спре процеса на сближаване в Европа.

 

  • Позицията ми за състоянието на медийния пазар в България

 

Подкрепих доклад на ЕП, в който се отправя препоръка за ежегоден контрол на медийните пазари и свободи в Европейския съюз. Обявих се и за необходимостта от европейско законодателство и норми, прилагани от националните регулатори, които да следят за спазване на медийните свободи в държавите-членки. Това е крайно нужно на България, тъй като според тазгодишната класация на „Репортери без граници“ България и Гърция са на последно място в ЕС по свобода на медиите.

 

  • АСТА- заплаха за контрол над интернет

 

Безусловно е, че авторските права трябва да бъдат защитени, да има ефективни мерки срещу фалшификатите и премахване на възможностите за ощетяване на творците. Но това не може и не трябва да става за сметка на фундаментални човешки права. Зад иначе добрата идея за защита на авторските права, Споразумението за борба с фалшификатите АСТА създава предпоставки да се опасяваме за нарушаване на гражданските права, за свободата на словото, за свободния обмен на информация, за масово наблюдение и налагане на цензура, за контролиране на интернет-потреблението, за злоупотреба с данни, дори за въвличането на интернет-доставчиците в несвойствени за тях действия като превръщането им в частни полицаи и съдии. Именно поради тези причини се противопоставих на АСТА.

 

Резултатът: Под европейския натиск българското правителство оттегли подписа си под  АСТА , а споразумението бе отхвърлено от ЕП.

 

  • НЕ на задължителната консолидирана основа за облагане с корпоративен данък

 

В изказване в пленарна зала остро се противопоставих консолидираната корпоративна основа да бъде направена задължителна за всички компании. Призовах и останалите български евродепутати да гласуват за обща национална позиция, защото това би нарушило принципа на субсидиарност и би довело до негативни ефекти върху българската икономика, която разчита на конкурентното си предимство да привлича инвеститори на базата на опростени данъчни правила и ниски данъчни ставки. Съществува основателен риск задължителността на включване към общата корпоративна основа рано или късно да доведе до изравняване на данъчните ставки, което би влошило конкурентоспособността на българската икономика.

Резултатът: Предложението за обща консолидирана основа за облагане на корпоративен данък бе прието от ЕП, но решаващата дума е на Съвета на министрите, където има сериозна съпротива от някои страни-членки, включително и България.

  • За екологично чисто българско производство и против ГМО

 

Подкрепих приетите от Европейския Парламент промени в Директивата за ГМО 2001/18. Под знака на тази битка премина цялата 2010 г., която започна със сериозна кампания в подкрепа на анти-ГМО рестрикции в българското законодателство и премина през моя натиск чрез въпроси към ЕК, целящи въвеждането на  допълнителни ограничения на държавите –членки  за освобождаване на ГМО в околната среда.

Резултатът:

С решението си Европейският Парламент постави под сериозен натиск Съвета на министрите да подкрепят правото на националните правителства да забраняват отглеждането на ГМО на съответната територия.

  • Против създаването на междинни категории региони в кохезионната финансова рамка

При гласуването на финансовата рамка и кохезионния доклад за новия финансов период 2014-2020 категорично се обявих срещу създаването на нова, т.нар. междинна категория за региони с БВП на глава на населението между 75% и 90% от средното европейско равнище. Това означава, че от вече съществуващи регионални програми ще бъдат взети пари за създаването на програми за тази категория, което ощетява страни като България с нисък регионален БВП. Призовах и останалите български евродепутати да гласуват за обща национална позиция, защото така създаваната категория противоречи на Европейския принцип на солидарност и създава предпоставка за нови разделения и изключения в третирането на отделни региони. Освен това, противоречи на принципа за конвергенция и догонване на доходи на по-изостаналите страни към средното европейско ниво.

  • Моят принос в борбата с безработицата

В Бюджетна Комисия на ЕП внесох два доклада за използване на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията. Средствата са предназначени за хора, загубили работата си вследствие на големи промени в моделите на световната търговия, породени от глобализацията.

Резултатът: Чрез фонда се финансират мерки като помощ при търсене на работа, съвети за професионално развитие, образование, обучение и преквалификация, наставничество и професионални напътствия, предприемачество и започване на бизнес.

  • Как ЕС с по-малко да постига повече



Основен лайтмотив на дейността ми бе постигането на повече ефективност при изразходването на европейските средства за външна политика

Бях докладчик в Комисията по бюджети за разходите по външната политика на ЕС и докладчик в сянка за ЕНП в Комисията по външни работи за финансовите правила на ЕС и за междуинституционалното споразумение за сътрудничество по бюджетните въпроси.

Резултатът:

  • По-прозрачен и гъвкав европейски бюджет
  • Засилване ролята на Европейския парламент върху контрола над финансирането на външната политика
  • Създаване на допълнителни механизми за финансиране като доверителните фондове.
  • Намаляване на административните и оперативни разходи,
  • Премахване на двойното финансиране за едни и същи дейности,
  • По-добра целенасоченост на средствата,
  • По-добра координация между различните донори.

Организирах изслушване в Комисията по бюджети за използването на иновативни финансови инструменти при предоставянето на европейска помощ за развитие. Участваха експерти от различни международни финансови институции и неправителствени организации.

Резултатът: ЕС ще използва опита си от сътрудничеството със Световната банка в Западните Балкани с цел ефективно и целенасочено комбиниране на средства от различни донори.

Инициирах и проучване в Комисията по бюджети относно сътрудничеството между националните парламенти и Европейския парламент за финансирането на европейската външна политика.

Резултатът: Повече ангажираност на националните народни представители с определяне на европейските приоритети, защото те одобряват вноските в европейския бюджет и трябва да изискват отчетност за свършеното на европейско ниво.

  • Развитие на  Европейската служба за външна дейност.

 

Бях докладчик по становища за Регламента за Статута на служителите и преглед на  дейността на Службата

Резултатът:  Защитих необходимостта от по-добра представителност на българите по високите етажи на йерархията на Службата и оптимизиране на дипломатическите представителства спрямо стратегическите цели и интереси на ЕС.

Допринесох като докладчик в сянка към регламента за консулски услуги

Резултатът: Препоръчах разширяване функциите на тази млада институция, така че делегациите на ЕС да предоставят консулска защита, особено в случай на природно бедствие или криза.

  • Разширяването на Европейския съюз

Бях  докладчик в сянка за Инструмента за предприсъединителна помощ

Резултатът: Убедих моите колеги, че финансовата подкрепа за държавите т Западните Балкани и Турция трябва да зависи от нуждите и възможностите им за усвояване на средства, както и да е обвързана с извършването на реформи, срещу които биха получили допълнително финансиране. Създава се и резервен фонд, който да отпуска допълнителни средства на добре представящите се.

Естествено разширяването на ЕС е двупосочен процес – важно е не само колко пари се предоставят, а и какви устойчиви реформи се осъществяват. Поради тази причина, чрез изменения на доклади на ЕП, в изказвания в пленарна зала и срещи с представители на правителствата на отделните кандидатки за членство винаги съм наблягала на:

  • необходимостта от повече политическа воля за реформи,
  • борбата с корупцията и организираната престъпност,
  • подобряване климата за инвестиции
  • фискална дисциплина
  • Преосмисляне на европейската политика за сътрудничество със Северна Африка и Близкия Изток 

Арабската пролет доведе до множество промени в тези държави, както и до преосмисляне на европейската политика за сътрудничество и подкрепа с тях. В рамките на участието ми в международни конференции в Катар и Швейцария, настоях за предоставяне на възможности за образование, за да бъдат създадени независими общества в Арабския свят, както и за задълбочаване сътрудничеството с ЕС.

Резултатът: Убедих моите колеги в ЕП, че трябва да предоставим допълнителна финансова подкрепа за Йордания и Тунис, за да се справят с икономическите последствия от демократичните реформи.

Бях поканена от Върховния представител на ЕС за външната политика Катрин Аштън да оглавя делегацията на ЕП в Йордания през 2012г.

Резултатът: По време на това посещение беше положено началото на Работна група, която подпомага демократичното развитие и реформи в страната.

Инициирах проучване в Комисията по бюджети, което анализира дали и до каква степен бюджетната подкрепа (средства за държавния бюджет на бенефициента), предоставяна от ЕС на страните от Северна Африка, подпомага процеса на демократизация с оглед на Арабската пролет, като специално внимание се обърна на Египет, Алжир и Тунис.

Резултатът: Наличие на индиректен ефект върху демократизацията, който се дължи на подобряване икономическото състояние на държавите-бенефициенти и предприетите реформи.

ДЕЙНОСТТА МИ В БЪЛГАРИЯ

Бях автор на важни инициативи, които промениха хода на дебата в България:

„Проектът АЕЦ Белене и европейската енергийна сигурност: българските дилеми”

Организирах международната конференция в София на тема „Проектът АЕЦ Белене и европейската енергийна сигурност: българските дилеми” с участието на европейския депутат и бивш докладчик на ЕП по напредъка на България Джефри ван Орден.

Пред присъстващите посланици, министри, евродепутати, народни представители от България и представители на гражданското общество, водещи енергийни експерти показаха пълната несъстоятелност на проекта АЕЦ „Белене” и доказаха необходимостта от неговото замразяване.

Резултатът:  Този мащабен дебат повлия за формиране на обществено мнение по тази гореща дискусия в страната, довела и до първия проведен референдум в най-новата ни история, последван от решение на Народното събрание за окончателно спиране на проекта АЕЦ „Белене”.

„Фискалната дисциплина – гаранция за икономическата стабилност на Европа”

В разгара на финансовата и икономическа криза в Европа и България организирах в София международната кръгла маса с участието на Ален Ламасур, председател на Комисията по бюджет в ЕП, бивш министър на финансите и министър по европейските въпроси на Франция, Ласло Шуриян, докладчик по бюджет 2010, член на Комисията по бюджети в ЕП, бивш социален министър на Унгария и Салвадор Гарига, евродепутат и координатор на ЕНП в Бюджетната комисия.

Кръглата маса изведе на преден план мерките по регулиране на фискалната политика в страните членки на ЕС и овладяването на бюджетните дефицити, чрез система от правила, които да ограничат законодателно прекомерното харчене от националните правителства.

Резултатът: След провокирания широк обществен дебат по темата и съобразявайки се с европейските изисквания, България прие Закон за публичните финанси, който ограничи бюджетния дефицит до 2% от БВП.

Насочих усилията си към гражданското образование на учениците и подпомагане на европейски обществени инициативи на студентите и младите хора в България

Организирах:

  • Конкурс за есе „Европа.bg” или „Дясното в България: 20 години по-късно” /2010 г/. Най-добрите есета бяха издадени в книга, чийто тираж бе подарен на Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий”, както и на редица регионални библиотеки в страната
  • Конкурс „Как да защитим гражданските си права – правото на протест” /2011 г./, реализиран съвместно с Националната асоциация на европейските клубове в българските училища
  • Конкурс „Моят малък красив европейски проект” /юни-юли,2011/, спечелен от проекта на група млади куратори, изследователи и архитекти: „Моята красива Европа из улиците на София: Град. Гето. Естетика”. Проектът включваше поредица улични акции за изследване на градската среда на София, дискусия на тема „Градът-мислен и безсмислен”, изложба „Музей на забравата. Европейски сенки из улиците на София” и издаване на сборник, обобщаващ проекта.
  • Конкурс за есе „Проблемите на Пловдив и тяхното решение през 2013г”
  • Дисусия „Разширяването на Европейския съюз: ЗА и ПРОТИВ” /2012/, проведена съвместно със Студентската асоциация за изследване на международните отношения.
  • В момента провеждам конкурс за детска рисунка за деца до 12 годишна възраст на тема „Как си представям Европа?“

НАД 500 БЪЛГАРИ ПОСЕТИХА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

По моя покана над 500 българи посетиха Европейския парламент и се запознаха с работата на европейските институции. Сред тях бяха български журналисти и общественици, представители на местната власт, начинаещи политици, интелектуалци, победители в конкурси, студенти по политически науки и европеистика и мн. др.

Вратите на приемната ми в София са ежедневно отворени за десетки хиляди български граждани, които ме потърсиха за европейски решения на техни конкретни проблеми.

http://neynsky.eu/




Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *