Професори в потрес за филм за Калоян – www.359news.bg

Професори в потрес за филм за Калоян

Двама прочути историци и един могъщ писател, отдавна набъркан в седмото изкуство, се чудеха вчера как и дали Мел Гибсън би успял да заснеме филм за цар Калоян, както бе обявено от Ярив Лърнър, шеф на родния Киноцентър. „Андрей Слабаков от години работи върху сценарий за Калоян. Аз съм негов консултант. Обмисляхме дори локации из Европа. Но е ясно, че това е изключително скъп проект и скоро надали ще може да се случи. Не мога да гадая какво би излязло от режисурата на Мел Гибсън. Но само си представете как американски експерти ще ни обясняват кой и какъв е Калоян. Или пък как той ще говори на английски. Във филмите на Мел Гибсън дори индианците използват своя език“, коментира за „Стандарт“ професор Николай Овчаров, който има респектиращи трудове и изследвания за Калоян. Неговият колега Божидар Димитров, шефът на НИМ, се опита да запази баланса между иронията и сериозността. „Не мога да се сетя как не особено високия Мел Гибсън би се справил с почти двуметровия Калоян. Много трудно. Още повече, че в американски филм всичко трябва да е 50 на 50 – положителни и отрицателни герои, бели и афроамериканци“, рече Димитров, който също е разговарял със Слабаков по темата. Самият Андрей уточни, че бюджетът му варира около 12 милиона лева, но не вижда от къде биха могли да дойдат.
„През 2012-а моят проект получи субсидия от 20 000 лева за написване на сценарий. Нали не мислите, че тези пари за били само за мен? В сметката влизат и локации, и други подробности. После ме „отложиха“, защото им се видя много луксозен – щял съм да взема всички пари за киното през съответната година. А аз нямаше да получа нищо повече от това, което биха дали и на друг. Останалите пари щях да ги търся. Не знам кой и какво е обяснявал на Мел Гибсън. Всеки има право да снима. Но аз вероятно ще се откажа от Калоян“, каза Андрей Слабаков.
Георги Данаилов  беше категоричен. „Докато не разберем в детайли за какво става дума, не можем да коментираме. Но всеки има право да снима филм. Ние сме си такъв народ – чужди хора ни пишат историята. Защо пък американци да се снимат история за Калоян?  Нали си спомняте какво стана с американската версия за Аспарух? А и науката и историята са опасна територия. Първата обаче все пак си служи с точни понятия и предвижда събитията, докато втората често страда от липса на източници“.
Всъщност Васил Стойчев, един от най-известните актьори на Народния театър, остава в историята на родното кино като магнетичния цар Калоян. Дако Даковски го избира в конкуренция с вездесъщия Стефан Гецов, любимец на Тодор Живков. Младокът е само на 25, когато получава ролята в първата наша цветна сага. Снимките започват през лятото на 1961-а в Созопол, но прекъсват през 1962-ра заради смъртта на режисьора, който е и съсценарист на сагата с Антон Дончев и Димитър Мантов. Захари Жандов и Юри Арнаудов довършват „работата“ и през януари на 1963-а из цяла България има премиери. Тогавашният интерес към филма сега изглежда невероятен – прожекциите в софийските салони са без прекъсване от 10 до 20 часа.
„Четях много за Калоян. Но бях най-запленен от писанията на професор Васил Златарски – за великия цар, за големия военачалник, чийто битки се изучават в световната тематична история, за изключителния дипломат, чиято кореспонденция с Папа Инокентий Трети е уникална игра между равни“, разказва Васил Стойчев.




Вчера форумите буквално изригнаха по темата. „Фактът, че 200 шотландци в „Смело сърце“ показват голите си задници на 300 британци в римските земи, не значи, че Гибсън ще успее с цар Калоян“, беше основната теза на повечето от тях.
Албена АТАНАСОВА

Източник: Стандарт




Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *