Реформаторски инфантилизъм – www.359news.bg

Реформаторски инфантилизъм

Може ли сериозна дясна формация, с най-образования и граждански чувствителен електорат, получила толкова добър резултат на изборите, колкото не е и очаквала, да се държи политически инфантилно? Може ли основният въпрос в тази формация и преди, и след вота да не са реформите, които фигурират в името й, а това дали лидерът на най-голямата партия да е премиер? Може ли цялото й политическо поведение да е заложник на раздиращата я отвътре дилема “със или без Борисов”, при която всеки ход отеква като предателство за едната или за другата половина от поддръжниците й?

Оказва се, че не само може, но може и още повече. Чак до съвсем човешкия инфантилизъм един кандидат-депутат да патентова името на Реформаторския блок, а партиен лидер да лъже, че не бил казвал, че позицията Бойко Борисов да не е премиер била предизборен трик за лов на избиратели, а после да праща същите тия избиратели да искат оставките на жените си вкъщи, не неговата.

Манихейското раздвоение на Реформаторите по един парадоксален начин е печелившо. И антибойковските ястреби, и пробойковските колаборационисти, настървени от преференциалния вот, успяха да долетят до прилично широка обща стряха, недостижима за тях поотделно. И по същия парадоксален начин могат да я крепят от срутване, като са хем вътре, хем вън от едно управление начело с Борисов. Трудната аритметика на 8-партийния парламент, очертаващите се дълги преговори и най-причудливи формули за кабинет отприщват фантазията за покер, при който по-малкият играч си мисли, че не само може да надвие големия, но заедно с това и малките си колаборационистки партньори по коалиция. Фантазиите стигат и до мокри сънища – ГЕРБ не реализира мандата си, БСП автоматично го пропуска и президентът го възлага на РБ, а тогава вече няма премиер Борисов, а ГЕРБ е принуден, дори и с отвращение, да подкрепи реформаторско правителство.

Неинфантилният играч би изиграл картите си далеч по-разумно. Ако на политиката гледаш като на сериозна игра, решаваш първо кое е най-важно за теб и от кое можеш да жертваш, като го изтъргуваш срещу друго, така че по-малко да загубиш или все нещо да спечелиш, но не да си капо. За РБ най-важно е реформирането на съдебната система и връщането към правовата държава, без които гражданите, политиката и бизнесът са оставени на произвол. Тогава най-логично е коалицията да участва в управлението, за да може да реализира политики в тази насока, обещани на избирателите. И те да бъдат гарантирани с коалиционно споразумение. Ако Борисов откаже, тогава е напълно оправдано РБ да му откаже участие във властта. Обратният подход означава, че персоната на Борисов е по-важна от реформите на Реформаторите и че те са лъгали избирателите си с празни обещания.




Нещо повече, преднамерено търсеното или дошло като резултат от неумела игра неучастие на Реформаторите във властта може да задълбочи тежките проблеми в страната, които ако не те, то поне хората, гласували за тях копнеят да преборят и които обозначават с една дума – задкулисие. Защото когато оставяш изцяло управлението на другите, повечето от които са същите, сам увеличаваш шанса на статуквото да пребъде.

Най-малкият проблем е, че Реформаторите, колкото и да им се играе, няма как да станат по-добри покерджии от Борисов. Като тефлонов политик на него никоя грешка не му се лепи непоправимо, като представители на свръхкритичен и раздиран от омрази електорат при тях всяко заиграване и преиграване води до нокдаун. Големият проблем е, че Реформаторите могат да загубят голяма част от избирателите си преди още да пристъпят в новия парламент и тогава няма да има никакво значение дали изобщо са в играта.

Веселин Стойнев/trud.bg




Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *