„Сърцето умира последно“ , филм на Малина Петрова в СГХГ – www.359news.bg

„Сърцето умира последно“ , филм на Малина Петрова в СГХГ

На 13 април, сряда , от 18.00 часа , в Софийската градска художествена галерия ще бъде прожектиран документалния филм „Сърцето умира последно“ на известната кинодокументалистка Малина Петрова, създаден през 1991 г.

Лентата разказва историята на делото срещу Трайчо Костов , който е част от политическия елит на България през 40-те години или с други думи казано – в най-първите години на установяването на комунистическия режим. Определено спорна личност, на чиято сметка се пише най-малкото ангажираността с разгрома на опозицията и закона за Народния съд. Иронията е, че съдбата се обръща срещу него и след скалъпен процес бива обесен на 16 декември 1949, като една от теориите гласи, че това е подарък от БКП за рожденния ден на Сталин (18 декември).

Ето какво казва Малина Петрова за филма си в своое интирвю пред в.“Капитал“ през 2009 г. :




„Филмът за Трайчо Костов беше готов 1990 г. Забавих се малко, защото взимах участие в първата предизборна кампания на СДС. Филмът излезе през 1991 г. Направихме прожекцията във Военния клуб, където се е водило делото на Трайчо Костов. И там поканени всички, целият елит. И си викам: ето сега, истината излиза. Ама излиза съвсем недвусмислено: във филма има страхотни неща, включително тези, които са водили следствието, признават какво е било фалшифицирано, какво е било направено. По един и същ модел е делото на Трайчо Костов и на Никола Петков.
И аз, горда, че най-после съм завършила този епохален труд, си казах: ей сега хората ще прогледнат. Всяка вечер плачех, като излизах от архива. Четях потресаващи неща. Те пък и много педантично съхранявани –всяка бележчица се пази в папките. Смайваща, абсурдна работа. И аз плачех. Когато цял ден четеш такива зловещи неща, психиката ти се променя. Започнах да виждам само онзи другия свят, отдолу. Ние сега си говорим, много мило всичко и се разделяме и аз отивам и пиша донос срещу вас. Такава паяжина е това, което съм видяла.
И така, аз, направила филма, с големи надежди, отивам на премиерата. Ами те ме нападнаха и от двете страни, и сини и червени! Защото времето беше такова, на митингите. Чакаха филм, който да размахат като лозунг. Няколко прожекции и край. След седем години го излъчиха по телевизията в 12 и половина през нощта.“




Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *