След успеха в туристическия бизнес в Дубай търновката Марина вече мечтае за модата в Лондон – www.359news.bg

След успеха в туристическия бизнес в Дубай търновката Марина вече мечтае за модата в Лондон

25-ГОДИШНА ТЪРНОВКА РАСТЕ БЪРЗО В ЙЕРАРХИЯТА КАТО КООРДИНАТОР И ВРЪЗКА С КЛИЕНТИТЕ В ХОТЕЛИ В ДУБАЙ. Марина Поликрайщова започнала кариерата си с летящ старт директно в хотел от световноизвестната верига „Шерътън”. Няколко години по-късно тя вече има друга мечта и е решила да се установи в Лондон, за да навлезе в модната индустрия.

Всичко започнало през последния семестър в Колежа по туризъм във Варна, където Марина завършила специалността „Туризъм”. Веднага получила предложение да замине за Дубай, приела го и така попаднала в Шерътън. „Бях доста развълнувана от идеята да тръгна на това приключение, но и не знаех какво ме очаква, все пак е абсолютно различна култура от това, което съм срещала в Европа. Но пътешествията са ми в кръвта благодарение на това, че като малка моите родители ме водеха доста често на екскурзии. Обиколили сме заедно България и много различни държави по света. А докато учех във Варна, бях одобрена по програмата „Еразъм” и имах щастието да замина за един семестър в Коимбра, Португалия, където се намира един от най-старите университети в цяла Европа. Португалия ми даде много нови запознанства, пътешествия и много южни емоции”, разказва Марина, която е възпитаник на Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров” във Велико Търново. В дипломата й пише, че владее отлично английски и испански език.

Заминала и започнала да се адаптира. Но още при първия мюсюлмански празник Рамазан тя изживяла първия си голям културен шок. „Той продължава месец, а през този период от време не е позволено да се яде или пие на открито от изгрев до залез слънце. Заведенията за обществено хранене са затворени през деня, облеклото трябва да покрива коленете и раменете, хора се молят навсякъде, дори по улицата. Употребата и покупката на алкохол е напълно забранена, освен ако не е закупен от място, което е част от хотел и не се консумира на съответното място. За да си купиш алкохол в Дубай, трябва да имаш алкохолен лиценз, а за да си извадиш такъв, се попълва куп документи и се чака поне месец, за да бъде прегледан от дубайските органи на реда”, разказва Марина. После допълва и това, че почивни дни в Арабския свят са не събота и неделя, а петък и събота. Освен това петъкът е ден за молитва и за семейството.

Но пък била приятно изненадана от архитектурните иновации в Дубай и от факта, че шейхът може да направи от едно селище само за 30 години метрополитен град. „Но винаги съм чувствала липсата на семейството ми. Трудно ми беше да свикна наоколо да няма естествени природни забележителности, планини, реки, езера. Трудно ми беше да приема някои от културните нрави там. В държави като Пакистан, Бангладеш и Индия все още съществува брак по сметка, продажба на булка и какво ли още не”, изброява Марина.

В ХОТЕЛА МАРИНА ЗАПОЧНАЛА ДА ОТГОВАРЯ ЗА ВРЪЗКИТЕ С КЛИЕНТИТЕ. Занимавала се с оплаквания на клиенти, промотиране на ресторантите, комуникация с редовните гости, с ВИП посетителите. „Не можете да си представите от какво се оплакват хората. Всъщност от какво ли не. Европейците се оплакват най-често за объркани резервации.

Арабите обичат да бъдат настанявани на широки маси в ресторанта, по възможност в някоя семейна зала, далеко от погледите на минувачите. Ако това не е спазено, те стават много агресивни. Индийците, особено тези от богати семейства, са известни с това, че вечно имат претенции към храната”, разказва Марина. После през смях казва, че най-забавната й случка до момента станала съвсем наскоро, и то в Англия.

Там едно от момичетата, на които тя била супервайзор, влязло в хотелската стая на госта, за да почисти. Жената спяла дълбоко, потънала в завивките си, и момичето изобщо не забелязало, че под юргана има човек. Започнало да си върши работата и видяло, че не е само, чак когато дръпнало завивките, за да подреди леглото. Ситуацията била доста комична, още повече че въпросната гостенка била от клиентите, които са вечно недоволни.

По-късно хотелът затворил за ремонт, а на Марина веднага отправили друго предложение, поканили я от веригата хотели „Мовенпик”.




„Работата в хотелиерския бизнес в Дубай изисква много енергия, мотивация и целеустременост. Неслучайно той е известен с едни от най-луксозните хотели в света. Зад целия този лукс обаче се крие доста труд и дълги работни смени, много често по 12 часа на ден. В Дубай по принцип работната седмица е от 48 часа с един почивен ден”, обяснява Марина и признава, че в началото й било трудно да се справи с тъгата по близки и приятели. Но свикнала бързо и след две години работа в сферата на хотелите и туризма решила рязко да смени мечтата си и започнала да кандидатства в различни модни къщи.

Бързо била одобрена от британската луксозна марка „Бърбъри” и започнала работа в един от най-големите молове в света „Емиретс Мол” в Дубай в отдел „Продажби”. „Работата ми беше свързана с комуникация с клиенти и продажба на много скъпи стоки. Наша редовна клиентка беше дъщерята на шейха на Дубай. Докато бях там, се срещнах лично с Джанет Джаксън, която пазаруваше при нас. Но и там не се задържах дълго, защото поради добри продажби и постигане на месечните си таргети получих предложение за следващата позиция по стълбичката на успеха”, усмихва се Марина.

Точно в този момент, а това било лятото на 2015 г., тя се оказала на кръстопът. Приятелят й, с когото се познават от деца, станал любовта на живота й и тя трябвало да избира – него или кариерата. Изборът означавал на практика едно – или напуска Дубай и отива при него в Лондон, или остава там, където вече е започнала да се издига по стълбичката на успеха и губи любовта си. Марина, която е зодия Овен, с авантюристичен характер и лудо влюбена, не мислила много. Всъщност точно две седмици и се впуснала в следващото си приключение – напуснала Дубай.

СЕГА И ДВАМАТА СА В ЛОНДОН. ТОЙ РАБОТИ КАТО ГОТВАЧ В ГОЛЯМА ВЕРИГА РЕСТОРАНТИ, А ТЯ ЗАПОЧНАЛА В „ХИЛТЪН ЛОНДОН БЕНКСАЙД”. „Но хотелите вече не ми бяха страст. Исках да продължа кариерата си в модната индустрия и затова започнах малък бизнес с аксесоари от Англия, които продаваме в България. Това е само една от нашите идеи за развитие, но е много важна за нас, защото ние определено не смятаме да бъдем емигранти за цял живот. Искаме някой ден да се приберем у дома, затова се опитваме да си проправим пътя към България”, казва Марина.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. личен архив

Източник: Борба.БГ




Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *