Второ четене от Народното събрание на предложения за промени на Закона за счетоводство – www.359news.bg

Второ четене от Народното събрание на предложения за промени на Закона за счетоводство




Прагове за  одит – в България, на Балканите
и според Директива 2013/34/ЕС
ДЪРЖАВАБАЛАНСОВА СТОЙНОСТ НА АКТИВИТЕ  (в евро)НЕТНИ ПРИХОДИ ОТ ПРОДАЖБИ   (в евро)
ЕС – Директива                  4,000,000                             8,000,000    
България                  1,000,000                        2,000,000
България* 0                                   300
Хърватска                  2,000,000                        4,000,000
Кипър                  3,400,000                        7,000,000
Румъния                  3,650,000                        7,300,000
Гърция                  4,000,000                        8,000,000
Словения                  4,000,000                        8,000,000
Сърбия                  4,400,000                        8,800,000
* За АД, КДА и консолидирани дружества – допълнителна рестрикция само в България
А с тях даже и не се сравняваме:
Италия**                                  4,400,000                                           8,800,000
Белгия**                                  4,500,000                                           9,000,000
Австрия**                                  5,000,000                                        10,000,000
Германия**                                  6,000,000                                        12,000,000
Нидерландия**                                  6,000,000                                        12,000,000
Великобритания**                                  6,541,000                                        13,082,000
Швейцария                                18,203,000                                        36,405,000
** Възможна е дерогация, от която някои страни са се възползвали

Да, това е картината. В България има най-рестриктивните прагове за задължителен одит на финансовите отчети. Праговете са ЧЕТИРИ пъти по-рестриктивни от тези в съответната Директива на ЕС, а и от праговете в останалите страни на Балканите. И нещо, което одиторите удобно премълчават – за няколко хиляди малки и микро предприятия като акционерните дружества, командитните дружества с акции, както и консолидирани дружества – прагове изобщо няма! Т.е. колкото и микроскопични да са, те подлежат на задължителен одит. Достатъчно е да имат повече от 500 лева годишни приходи, за да не са „без дейност“.  И всичко това, за да могат одиторите  да получават още по-големи доходи.  Срещу никому ненужни доклади, които никой никога не чете, но над 6 хиляди микро и малки предприятия са задължени да плащат по силата на лобистки разпоредби в Закона за счетоводство, прокарани без обсъждане между две четения.

Списък на  манипулациите във връзка със задължителния одит

Някои от одиторите носят от седем кладенеца вода за да защитят привилегиите си.  Ето какви са най-често използваните манипулации:

  1. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Праговете ни са актуализирани наскоро и не са ниски. Отнесени към БВП са по-високи отколкото в Германия.“

ИСТИНАТА:  Няма по-рестриктивен закон от нашия (моля, вижте таблицата). А одитор, който твърди, че размерът на предприятието в ЕС се определя от БВП  на страната, в която оперира, сам издава безполезността си. И нещо, което одиторите премълчават – за няколко хиляди малки и микро предприятия като акционерните дружества, командитните дружества с акции, както и консолидирани дружества – прагове изобщо няма!

  1. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Фискът има нужда от одитите ни.“

ИСТИНАТА:  Фискът не знае за тази своя „нужда“. Той има свои методи за установяване и събиране на дължимите данъци. И нека не забравяме, че предприятията избират одитора и заплащат одита. А и вижте таблицата. В Сърбия, Румъния и Гърция фискът защо няма такава нужда?

  1. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Трябва да се одитират всички дружества, за да няма сива икономика.“

ИСТИНАТА: В България има над 400 хиляди работещи предприятия. По Директива подлежат на задължителен одит около 5 хиляди (толкова са средните + големите предприятия у нас, а малките и микро предприятията се освобождават от задължителен одит от Директивата, т. к. се смята, че представлява значителна тежест за тях и ползите са по-малко от вредите). Съгласно нашия рестриктивен закон, приет с лобистки текстове в угода на одиторите, на задължителен одит подлежат над 15 хил. предприятия. Да се твърди, че всички останали са на сиво, е откровена глупост.  Да се твърди, че там където има одит никога няма сиви практики, е смешно. Та нали, ако недобросъвестен предприемач иска да ползва сиви практики, винаги може да наеме одитор, който да не ги забележи. Например – този на КТБ. За това НАП не разчита на одита. С предлаганите промени на чл. 37 от ЗС ще отпаднат около 1/3 от подлежащите на одит предприятия, които поради малките си размери носят само 10% от доходите на одиторите. (Т.е. одиторското съсловие ще оцелее.)

  1. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Акционерите може да се сменят без предприятието да разбере, може да се скрият, да останат неизвестни? И за това трябва ВСИЧКИ акционерни дружества да се одитират, колкото и микроскопични да са те.“

ИСТИНАТА:  Акционерните дружества, които се търгуват на борсата, подлежат на одит като предприятия  от обществен интерес. Такива са около 350 у нас. И това няма нищо общо с останалите 3500 акционерни дружества, които са под праговете за одит даже на нашия рестриктивен закон и не са от обществен интерес. Освен това предприятията вече са длъжни да декларират крайните си собственици по силата на Закон за мерките срещу изпирането на пари. И пак вижте одита на КТБ. А той НЕ е изключение.

  1. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Одитът не е административна тежест, защото одиторите не са държавна администрация“?!

ИСТИНАТА: Без коментар. Може би само един цитат от Директивата на ЕС: „Годишните финансови отчети на малките предприятия не следва да подлежат на споменатото задължение за извършване на одит, тъй като одитът може да представлява значителна административна тежест за тази категория предприятия, като същевременно в много от малките предприятия едни и същи лица са както  акционери,  така  и  управители,  и  затова  не  се нуждаят особено от това трета страна да гарантира достоверността на финансовите отчети.“

  1. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Закона за счетоводство е приет само преди 3 години. Праговете са актуализирани. Защо толкова скоро се занимаваме пак с тях.“

ИСТИНАТА: Не „само“, а „цели“ 3 години микро и малките предприятия са подложени на  административни и финансови тежести, вследствие на лобистки текстове в закона, тежести, каквито Директивата не предполага. Вече 3 години малкият бизнес плаща още един данък в повече – „Данък одитори“. Крайно време е законът да се приведе в съответствие с директивата, така, както са го направили всичките ни съседи. Вижте отново таблицата. Съседи, които са ни и преки конкуренти на световните пазари, но нямат тежестите, с които е  натоварен малкият бизнес у нас.

  1. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Одитът е необходим на предприятията, за да кандидатстват за обществени поръчки или кредити.“

ИСТИНАТА: Ако и когато на съконтрагент на микро или малко предприятие му е необходим по някаква причина одитиран отчет, предприятието може да си го поръча, заплати и получи. Това е случай „едно на хиляда“. И не е необходимо в останалите 999 на 1000 случая малкият бизнес да губи време и пари единствено, за да увеличава доходите на одиторите.

 

*    *    *

Народните представители ще изберат на чия страна да застанат.

На страната на  около 6 хиляди микро и малки предприятия със над 100 000 работещи в тях, които произвеждат, създават БВП и пълнят бюджета

ИЛИ

На страната на няколко одитора, които събират „Данък одитори“ от тях, създавайки им ненужна административна и финансова тежест, т.е. пречейки им да работят.

А стоте хиляди заети в тези предприятия, чийто труд се ограбва с цинизъм, ще решават един ден за кого да гласуват.

 

Предложените в чл. 37 от Закона за счетоводство са предложени от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ и са подкрепени единодушно от НСТС (вкл. КНСБ и КТ Подкрепа), както и от Националния икономически съвет.




Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *